Крън е град в Южна България, намира в община Казанлък, Област Стара Загора. Отстои на 4 км  северно от Казанлък и на 37 км северозападно от Стара Загора.
Градчето  е най-младият град в България, обявен е за такъв с решение на Министерски съвет от 13 октомври 2011 г.
Крън е разположен на около 450 м надморска вис. в Казанлъжката котловина (Долината на тракийските царе), край река Крънска, в южното подножие на Шипченска планина (дял от Стара планина).
Специфичният климат и почви в района благоприятстват за отглеждането на маслодайни рози и лавандула.
Населението на Крън към 2012 г. е около 2300 жители.

Името на селището произлиза от средновековния град и крепост "Крън", разположена над него. До 1906 г. то носи турското име Хасът, което произлиза от хас - особен вид крупно ленно владение в Османската империя през средновековието с годишен доход над 100 000 акчета.
Град Крън и принадлежащото му землище има богата и хилядолетна история. Намиращата се в северозападния край на града Крънска селищна могила, подсказва за наличието на поселищен живот по тези места още през ранната бронзова епоха (4 хил. пр. Хр.) и дори по-рано. Наследство от тракийската цивилизация пък са 8 надгробни могили, пръснати из околността на града. Според археолога проф. Васил Николов "тук се намират корените на тракийския етнос", повод за това изказване дава разкритото и проученото от специалиста уникално светилище на древните траки от 2200 г. - 1900 г. преди Христа.
Тракийското селище тук просъществувало до късната античност (IV-VI в.), когато е била построена голямата ранновизантийска базилика в местността "Клиселика". През същия период в местността "Калето" е издигната и крепост.
През средновековието, още по времето на Първото българско царство (VIII-IX в.), върху руините на ранновизантийската крепост била издигната нова и по-голяма такава. По-късно, по време на Второто българско царство (XII-XIV в.) крепостта и принадлежащото ѝ селище южно от нея, известни от тогава с името Крън (побългарен вариант на гръцкото Cronos), стават средище на обширната административна област (деспотство) - Крънска хора.  Поради стратегическото си местоположение, крепостта е контролирала както пътя, пресичащ подбалканската долина, така и пътя от Търновград през Тревненския и Крънския проход за Пловдив или Боруй (Стара Загора). Освен крепостта "Калето" (Крън) Крънският проход бил охраняван и от още една крепост - "Градовете", намиращата се на западния склон на пролома на река Дере Азлъ. Според някои изследователи, имеменно под гореспоменатите крепости и от двете страни на реката, се е намирал средновековният град Крън.  В интерес на истината, трябва да се знае, че последното предположение е една от многобройните, недоказани за сега хипотези, за местонахождението на главния град на Крънското деспотство. В края на XIII - началото на XIV в. Крън е владение на феодалите Смилец, Радослав, Войсил и Елтимир (брат на цар Георги I Тертер). След това районът отново минава под върховната власт на търновските царе.
Сведения за средновековния Крън черпим от описанията на арабския пътешественик Идриси (1153 г.), от византийския хронист Никита Хониат и от Дубровнишката грамота (1230 г.) на цар Иван Асен II.
При падането на България под османска власт в края на XIV в. средновековният Крън бил унищожен. Според преданията местните жители се укрили в крепостта „Крънско кале”, като след дълга и героична съпротива, поради липсата на вода, били принудени да се предадат. Последвало жестоко клане, който не успял да избяга бил съсечен от османлиите. За това свидетелства названието на местността „Кемик дол” (Дол на костите).
   Още в началото на османското робство, на място на изпепеленото българско селище, се заселват турци. Селището се среща в турските данъчни регистри от XV в. под името Хаскьой.
През тъмните векове робство онеправданото християнско население на село Хаскьой успява да съхрани българския си дух. Първото килийно училище тук е основано през 1866 г. Селото дава и много поборници за национална свобода - участници в Априлското въстание (1876), в Българското опълчение (1877-78), както и във ВМРО. Крънчанинът Никола Станев е четник в Прилепската полска чета на Стефан Костадинов Шиндилов, загива заедно с цялата чета през 1907 г. в местността "Пещерите" край с. Троянци, Прилепско. 

Източници:
1. Енциклопедия на България, т. 3, изд. БАН, 1982 г.